* * *

Хайдушки грях

Мама Димитру думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
девет години как лежиш:
девет постелки прогнои,
десето пъстро възглавие.
Мама те не е питала,
питала, изповядвала
от какво ти е болестта.
Да не ми бъдеш греховен?
Димитър мами думаше:
- Помниш ли, мале, знаеш ли,
когато наста сушата,
на спад сушата - кишата,
настаа гладни години.
Най бяхме братя дружина,
дружина дор девет сина,
че ти ни, майко, викаше:
- Вървете където щете,
правете каквото щете.
Тръгнахме с млади хайдути
и те ни, мамо, рекоа:
- Птичка из пътя да срещнем
и нея ще си убием,
с кръвта й да се комкаме,
с месо й да се заблажим.
Срещнахме, мамо, сестрата,
носеше мъжко детенце.
Аз се от конче пресегнах
и му главата отрязах.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021