|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Тръгнала Станка да иде
у мамини си на госье.
Минала поле широко,
настала е гора зелена.
Седнала Станка под дърво,
детето да си покърми
и пелене да му промени.
Па се Станка обърне надоле,
а оздол иду хайдуци,
хайдуци, първи убийци.
Най-напред върви Станкиното братче
и си на Станку продума:
- Сега ли, сестро, намери
през туй време на гости д' идеш,
че ми смо се, сестро, заклели
кога стигнемо - да га колямо,
кога сретнемо - да го бесимо!
Подай ми, сестро, детето,
да му се вуйчо порадва,
вуйчово дете хубаво,
на вуйчово име кръстено.
И се обърне назаде,
па извади тънко саблю,
па на детето главу отреже.
Викнала Станка, заплакала:
- Защо му, братко, главу отреза
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско?!
- Ми кат смо, сестро, тръгнали
ми смо клетву давали!
Дъбравка, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|