* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, младо юначе
от тежка болест, болест невярна.
Та лежа Стоян, та боля
цели ми девет години;
кога десета захвана,
мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
мама те не е питала -
каква ти е, синко, болестта,
болестта, синко, и греховете,
та да те мама лекува
по врачки, по врачки и по баячки?
Стоян на мама думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога на Стамбол ходихме,
тежка кирия карахме,
карахме и се върнахме.
Кога е било по среднощ,
по среднощ, мамо, полунощ
спряхме си, мамо, кирия
край село да нощуваме,
край село в нови гробища.
Всички, мамо, решихме
гробовете да си разделим,
разделим и разкопаем,
мъртъвци да разкопаем.
На всекиму се пай падна,
кому гроб, мамо, кому два,
на мен се, мамо, падна
три гроба, мамо, един до друг.
Разкопах, мамо, първи гроб -
в него, мамо, лежеше
една млада невеста
с алтън пендари на гуша,
с куфар коприна на пояс.
Аз й главата отрязах,
та си пендари извадих
и й кръсчето разрязах,
та си коприна откачих.
Разкопах, мамо, втори гроб -
в него, мамо, лежеше
една ми млада невеста
със златни пръстени на пръсти
и сребърни гривни на ръце.
Аз й ръцете отрязах
та й гривните измъкнах,
гривните и пръстените.
Разкопах, мамо, трети гроб -
във него, мамо, лежеше
едно ми маладо юначе
с чифте пищови на пояс
и меден кавал във пояс.
Аз си го, мамо, съсякох
та му пищови извадих,
пищови, медни кавали.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
греховете да си изкупиш,
че ти са грехове тежки,
тежки и претежки.
Това ми младо юначе,
дето си, сине, съсякал -
това било брата ти;
тая ми млада девойка,
дето си ръце отсякъл -
това е било сестра ти;
тая ми млада невеста,
дето си глава отрязал -
това е било снаха ми.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021