* * *

Хайдушки грях

Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години станаха
как болен лежиш, Стояне!
Какво си Бога прегрешил,
все болен лежиш,
девет ризи износи
и девет постилки?
Стоян на майка думаше:
- Кога бях младо юначе,
па се ле, мамо, събрахме
с моите верни другари,
па си вървяхме, мале ле,
в гъсти гори големи,
сред гора сватба срещнахме,
всичките, мамо, минаха
и нищо не думаха.
Аз, мамо, минах,
па си булката лових,
булката и младоженека,
па си го, мамо, аз вързах
за две дървета букови
с очи да се не гледат
и с ръце да се не докачат,
само с уста да си говорят.
Кога се, мамо, върнахме
и съща диря минахме,
на това място, мамо ле,
големи лози израсли,
и зряло грозде родили,
всичките, мамо, минаха
и си грозде откъснаха,
аз, мамо, минах, лози се
високо вдигнаха,
не можах грозде да си откъсна.
Остро си ножче извадих
и ги до корен отрязах.
Тогаз майка му казала:
- Това е, синко, сестра ти,
сестра ти, още и зет ти.
Девет години си лежал
и още девет ще лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021