* * *

Хайдушки грях

- Знаеш ли, Радке, помниш ли
кога се двама любихме,
но не се вземахме?
Проклети да са, триклети
твоята майка, моят татко,
дето ни двама разделиха!
Сдумаха се двама млади
да избягат в гъсти гори,
в гори галилейски,
там ги хайдути хванали,
Радка байрактар направили,
а Стоян баш войвода.
Вярна си клетва вземали
де кого срещнат и стигнат,
главата да му вземат.
Тамън си клетва сторили,
през гора булка минала,
те си булка спират,
булка всички дар е дарила,
а баш войводата
за него дар не стигнало.
Стоян се люто разсърди,
взема булка и младоженеца
и един за друг у дърво вързал
да се чуват, ала да не се виждат.
Клетва си сторили
сабите да си накървавят,
всички сватбари изклали,
сал булката и младоженеца остават.
Тогава войводата младоженец продума:
- Познаваш ли ме, братко?
Младоженецът войвода продумал:
- Познавам те, братко,
я вземи, та ни пусни!
Стоян на брата си думаше:
- Не мога да те пусна,
защото ние сме клетва дали
сабите да си накървавим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021