* * *

Хайдушки грях

- Стояне, сино Стояне,
казвай ми, сино, казвай ми,
какви си грехове правило
на луди-млади години?
- Мале ле, стара мале ле,
що знаям, що да казувам?!
Га беше другош хайдутско,
хайдутско и харамицко,
та по горену ходехме,
едно се, майчо, женеше,
та си ми минаха, мале ле,
четри стотини сватове
със девет зълви лефтери
и с дванайсте девере.
Сьоднаха вино да пийот,
вино и бяла ракия;
до всичкях чаша стигнала,
до мене чаша не стигна,
до мене и до юлдаше.
Мене се, майчо, нажали
и ядно ми се наяди -
едничек замах замахнах,
та си, мале ле, погубих
четри стотини сватове.
Само си булче остана
с негово първо любовье,
и тях си, майчо, отведох
на една суха барчина,
та си хи вързах, мале ле,
насрещу да се погльодат...
Пък я над Видин заминах,
мало се, млого побавих,
за двене, за три години;
га ми се ворнох от Видин,
пък я ми минах, мале ле,
през ная суха барчина.
Дено бях ворзал юнакън,
студна бе вода изляла;
дено бях ворзал невяста,
вита бе лоза изляла,
черно бе грозде родила;
пък я ми пийнах водица
и коснах черно гроздице,
и я се болен разболях...
- Сино Стояне, Стояне,
ти ко си това правило,
да легнеш, та да не станеш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021