* * *

Хайдушки грях

Търнала майка, търнала
нах манастиран да иде
с нехиняк сина Стояна.
Вървяха, колко вървяха,
манастиран се залюля,
кървава роса зарося,
дребно каменье заваля.
Майка Стояна питаше:
- Казувай, сину, грехове,
кина си другош правило,
на лефтерине години!
- Казувам, майчо, казувам:
кога бях другош лефтеро,
и я с хайдутя отидох,
с хайдутя и харамия.
Вървяхмя, колко вървяхме,
влязахме в гора зелена;
девет гори изминахмя,
га в дясетата влязахмя,
сряшнахмя млада невяста
със три стотин сватове,
с дванадестина девера.
Пуснаха даря да дарьо,
до всичкях даря сосаха,
сосаха и артисаха,
до мене дара не соса.
Пуснаха чотра да служо,
до мене чотра не соса.
Мене се люто разсорди,
чудих се, майчо, и мислих
каков насмях да направя:
измокнах сабля йогняно,
изкосих триста святове
със девет зълви лефтери,
със дванадесте девера.
Чудих се, майчо, и мислих
как да ми правя зьотянук,
зьотянук и невястана,
ами хи вързах, мале ле,
у двана бука близнака,
да гльодат, да се не сбират.
Ходихмя, колко ходихмя,
ага са през там ворнахмя,
дено бях вързал зьотянук,
студена бя вода протьокла,
дено бях вързал невяста,
черно бе грозде израсло.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021