Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
казувай майка грехове!
- Мамо ма, стара майчице,
кътлъка, мамо, годин'та,
нали бях, мамо, овчарин,
хиляда и петстотин овце имахме,
ти хубаво ми, мамо, казваше:
- Синко Стояне, Стояне,
продай, синко, хиляда,
петстотин да ти останат,
петстотин ще се оагнят,
пак хиляда ще станат.
Аз те, мамо, не слушах,
храних ги, мамо, гледах ги,
до сред зима изхраних,
че почнаха да измират.
Мене ме, мамо, яд хвана,
че ги на куп струпах.
Най-подир, мамо, останаха,
Баклуша, мамо, Рогуша,
че ги на пазар изкарах,
и ги скъпо продадох.
Чудих се, мамо, маех се,
какво да купя с тез пари.
Че си купих пушка бойлия,
за кръста сабя френгия.
Осем се души събрахме
и си клетва кълнехме:
кого най-напред срещнеме,
главата да му отрежем,
месо му нахор ще изядем,
с кръвта му ще се конкаме.
Като, мамо, вървяхме,
сестрата Маруша срещаме,
на гости със зетя отиват.
Ако зетя заколим,
сестрата ще остане вдовица
и детето сираче.
Най-подир решихме, мамо,
детето, две годишно, Стоянчо,
на мене кръстено.
Аз свалих, мамо, джамадана,
на живот дтето облякох,
и му главата отрязах.
Месо му нахор ядохме,
с кръвта му се конкахме.
Ходихме, мамо, вървяхме,
насреща се сватба зададе.
Всички сватбари черпиха,
за мене вино не стигна,
нито ме дари дариха.
Мене ме, мамо, яд хвана,
че хванах младоженците,
че ги в гората заведох.
Вързах ги за два бука,
за два бука, за два близнака
и ги, мамо, прокълнах,
ако късмет имат,
някой да ги отвърже,
халал да им е живота,
и ги, мамо, оставихме.
Ходихме, хайдутлук правихме,
пак се назаде върнахме.
Рекох да видя какво са
младоженци станали.
Когато, мамо, отидох,
две лози изникнали,
бяло грозде вързали.
Посегнах грозде да откъсна,
лозата се нагоре повдигна.
Мене ме, мамо, яд хвана,
че извадих, мамо, сабята,
та си лозите отсякох,
ясни ми кърви текнаха.
Мама на Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
да даде Господ, Стояне,
още девет да лежиш,
дето заколи внучето
и малка си сестра Грозданка.

 


Чирпан (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021