|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Стояне, море Стояне!
Видиш ли гора висока?
Силен се огън светеше,
мъжко се дете печеше,
тамо са си хайдуците,
та мъжко дете печеха.
Накарали баща му,
баща му дърва да бере -
хем да бере, хем да пое;
накарали са макя му,
макя му ръжен да върти -
хем да върти, хем да пое;
накарали са сестри му
да играят и да поят.
Детенце от ръжен дума:
- Татко ле, мило татенце,
полечка бери дървата
и кротко вали огъня -
изгореха ми очите,
веке не мога да гледам!
На макя вели-говори:
- Мале ле, мила майчице,
полека връти ръжено -
разклапаха се костите!
На сестри вели-говори:
- Сестри ле, мили сестрички,
по-кротко играйте хорото,
полека пойте песните,
много ми в глава припадна,
веке не мога да слушам!
Чифлико, Малешевско - Македония; зап. А. П. Стоилов (ПерСп 39/1892,
с. 457, № 3; =Стоилов 2000, № 39).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|