* * *

Хайдушки грях

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години станаха,
откак болен лежиш, мама,
не съм те, синко, питала,
да не си нещо греховен,
греховен, още лъжовен?
Стоян на мама думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
помниш ли, у мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
сушата, след нея кишата,
та ни овцете измори,
овцете, още козите.
Ази на стърга отидох,
там си кирлик ударих,
хайдутин, мамо, отидох
на хайдушкото сборище.
Вярна си клетва заклехме:
Де кого срещнем - убием,
убием, още погубим.
Минахме поле широко,
настана гора зелена,
сред гора видяхме, мамо,
наша Стоянка и Тодор
с мъжка рожба на ръце.
Всичките пътюм минаха,
а ази се чудех, маех,
какво нишан да им сторя.
Тодора ли да убия -
сестра вдовица остава.
Че вземах, мамо, детето,
детето - мъжката рожба
и му главата отрязах,
тий ще си друго сдобият.
Накарах, мамо, Тодора
буен огън да накладе
и детето да опечем,
опечем, още изгорим.
Додето се то печеше,
сестрата ми все пееше,
пееше и нареждаше:
"Печи се, чедо, печи се,
скоро вуйчо ти да гостим!"
Майка му чула тез думи,
та си Стояна проклина:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години станаха,
откак болен лежиш, синко,
и още девет да лежиш,
душа да ти не излезе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021