* * *

Хайдушки грях

- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
майка ти не питала
от какво ти е болестта.
Да не си, синко, греховен?
Стоян на майка си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, без да те излъжа!
Ние се, майко, събрахме,
на връх на ден Благовец,
дор девет млади юнаци
и си се, майко, заклехме
где кого видим и срещнем -
главата да му отрежем,
макар да бъде, майка ми,
макар да бъде баща ми.
Вървяхме, що сме вървели,
минахме гора висока,
настахме поле широко.
Насреща иде Марийка,
Марийка моята сестра
и води зетя Иванчо -
мъжко детенце носеха.
Ние се, майко, чудехме,
да погубиме Марийка -
дете сираче остава;
да погубиме Иванча -
сестра вдовица остава.
И ний се, майко, решихме
да погубиме детето.
Азе си детето поисках,
да му се, майко, порадвам,
тя го от мене заварди.
Тогаз се люто разсърдих,
та му главата отрязах!
Мойте верни другари,
буен си огън накладоха,
та си детето опекохме.
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
още девет да лежиш,
месото да ти окапе,
месото от кокалите!
Така ли майка мислила,
кога е тебе гледала,
синко Стояне, Стояне?...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021