|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
- Постъкни, мамо, огъня,
че ела седни при мене,
да ти се, мале, оплача
де съм бил, къде съм ходил!
Викал бе царя меджия
лозето да му копаят.
Копахме, изкопахме го,
тръгнахме, мамо, да вървим.
Вървяхме, що повървяхме,
минахме гора зелена,
стигнахме поле широко,
седнахме да си починем.
Всеки си върза кончето,
кой за трън, мале, кой за глог,
пък аз си вързах кончето
за едно черно кауре...
Черноморец, Бургаско; седенкарска, на субат (СбНУ 65/2012, №
390); кауре - гроф, ковчег; непълна - инф. не помни докрая.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|