|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Гълъбьо, Гълъбьо, мари,
Гълъбьо, Индже войводо!
Посъбрал беше Гълъбьо
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем,
още му седем трябуват.
Той на дружина думаше:
- Вяра и клетва за сторим,
когото на път срещнеме,
жив няма да го оставиме!
Тия са, холан, срещнали
Гълъбювата сестрица.
Станало девет години,
на гости не е ходила,
сега на гости отюва
със мало мъжко детенце.
Те й детенце отвзеха
и го на ръжен рязаха,
още го на шиш печаха.
Майка му са проводили
из гора дърва да сбира.
От жалби песня запяла:
- Печи се, печи Иванчо,
вуйчо ти да се накърми
и неговите другаре,
та куршум да ги не фата!
Черногорово, Димитровградско; хороводна (СбНУ 61/2001, № 135
- "Грешен хайдутин убил сестриното си дете - 12").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|