* * *

Хайдушки грях

- Пяха ли, мале, петлите,
пяха ли, повториха ли?
Ко пяха, ко повториха,
стани, огъня посбери
и кандилото запали,
да стана, да ти разкажа
моите тежки грехове.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
когато беше сушата,
суша, сушовна година
ние се, мамо, събрахме
сто и седемдесет юнака,
вяра и клятва сторихме,
когото срещнем и видим
ще хвърлим да го убием
сабята да си накървим.
Вървяхме, що повървяхме
по среди гора зелена
ний, мамо, срещнахме
моята сестра Марийка
тука на гости идвала.
Чудим се, мамо, и маем,
кого, мале, да заколим.
Ако бащата заколим
дете сираче ще остане
и майка му вдовица.
Ако майката заколим
дете сираче ще остане.
Тогава, мамо, решихме,
та си детето заклахме
бащата дърва береше
майка му огън кладеше
ний си дете печахме.
Мама на Стоян думаше:
- Сино, Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021