* * *

Хайдушки грях

Майка Стояна вричаше:
- Синко Стояне, син мамин,
девет години как лежиш,
как лежиш и не оздравяваш,
дали си нещо греховен.
Стоян майци продума:
- Греховен, мамо, от сън ли,
кога на сън ми е събрано,
до седемдесет и седем,
все отбор млади юнаци.
Ние си, мамо, влязохме
на Великия четвъртък
в тези светли черкови,
ние се мамо, заклехме
в черкови пред евангелето
да ходим девет години.
Най-напред, като тръгнем,
когото срещнем и видим,
сефтето да си направим
ножове да окървавим.
Както, най-напред тръгнахме
ние си, мамо, срещнахме
сестра ми, мамо, Тодорка
и зета, мамо, Тодора.
Сестра ми, мамо, Тодорка,
мъжко си дете носеше.
Ние се много чудихме
сестрата да погубиме,
дете сираче оставя.
Тодорка да погубиме,
сестрата вдовица остана.
Най-после, мамо, решихме
на дете глава да вземем.
Всичките миром минаха
ази си миром неминах,
ами сабята извадих,
на дете глава отсякох.
Главата скача и дума:
- Вуйчо Стояне, Стояне,
който на мене посегна,
та ми главата отсече,
девет години да лежи,
десета с дума раздели.
И от там, мамо, тръгнахме,
вървяхме, каквото, вървяхме,
като, край село стигнахме,
край село, край Бежаново,
и край ми село гробища
и в гробища имаме
до трима нови гробове.
Всичките миром минаха,
ази, си миром не мина.
Първи гроб, мамо, разрових,
в него беше ергенин,
втори гроб, мамо, разрових,
в него беше невяста,
венчани, мамо, несватени.
Трети гроб, разрових,
в него беше девойка.
И аз се, мамо, наведох,
по алени бузи целунах,
две ми са уснти спукаха.
Майка Сточне, продума:
- Синко Стояне, син мамин,
първи гроб беше баща ти,
втори гроб беше снаха ти,
третия беше сестра ти.
И от там, мамо, тръгнахме,
вървяхме, каквото, вървяхме,
минахме поле широко,
през гора зелена
и в гората полянка,
на полянка кошари,
кошари и оборикини,
и в кошари - агънца,
и в обори - теленца.
Всичките миром минаха,
ази, си миром не мина,
ами кошари подпалих
кошари и оборкини.
Като, кошари горяха -
вакли агънца ревяха,
синьо се небе пукаше.
Като, обори горяха -
малки теленца ревяха,
черна се земя разгърна.
И от там, мамо, тръгнахме,
през тази гора зелена,
горянска сватба срещнахме.
Всичките миром минаха,
ази си миром не мина,
всички сватбари разбягаха,
младоженците побързаха
и двама тука бяха близнака -
с очи да се гледат,
с ръце да не се докосват.
Като, се назад върнахме,
из тази гора зелена,
там са израснали две лози,
двете се събрали
и бяло грозде родили.
Всичките миром минаха,
ази си миром не мина,
сабята си извадих
и двете лози отсякох,
една кръв бликна,
на моето лице пръсна.
И от тогава досега
люта ме треска тресеше.
Майка Стояна, прокълна:
- Синко Стояне, мил мамин,
кошари тия на вуйчо ти,
обори - чичовите ти,
и младоженек - мил брат ти,
а, на младата булка снаха ти.
Девет години си лежал,
още девет да лежиш,
десета с душа да разделиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021