* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Богдан,
млад Богдан, млада войвода;
че лежал Богдан, та й болял
тъкминко девет години.
Богдановата майчица,
тя на Богдана думаше:
- Синко льо, холан, Богдане,
стана ми девет години,
откак лежиш, та болиш,
мама не те е питала,
та от какво ти й болката?
Богдан майки си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа!
Ний като бяхме по-млади,
че си с хайдути ходехме.
Като от село излязохме,
вярна се клетва кълнахме:
- Когото стигнем най-напред,
когото стигнем и срещнем -
с кръвта му да се комкаме,
с месото да се смърсиме!
Като от село излязохме,
на пътю, мамо, срещнахме
кака и свако двамата,
със мъжка рожба Богданчо.
Пък дружината думаше:
- Богдане, холан, Богдане,
хай да заколим свако ти!
Аз на дружина отговорих:
- Ний да заколим свако ми -
кака вдовица ще остане!
Пък дружината думаше:
- Хай да заколим кака ти!
- Ний да заколим кака ми -
дете сираче ще остане;
дай да заколим детето!
Аз му ръцете поисках,
да си детето помилвам,
то си ръцете подаде;
аз го на сабя набучих,
със кръвта му се комкахме,
със месото се смърсихме.
Богдановата майчица,
тя на Богдана думаше:
- Богдане, синко Богдане,
стана ми девет години,
откакто лежиш, та болиш,
ощ' девет, синко, да лежиш,
да лежиш, да не се стопиш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021