* * *

Хайдушки грях

Мама Огнянчо думаше:
- Сино Огняне, Огнянчо
що ми се, сино, залежа,
стана ми до три години,
защо ми, сино, не станеш?
Какво на Бога направи?
Огнянчо мама думаше:
- Га бяхме луди та млади,
бържи си коне яздехме
дълги си друми стигахме,
на пътя, мамо, срещнахме
мъж и жена дете носеха.
Всичките мирни минаха
минаха и заминаха.
Ази си мирен не минах,
не минах, не ги заминах,
за два ги бука завързах,
детето на шиш забучих.
Голям си огън накладох,
детето в огъня хвърлих
че мъжа, мамо, накарах,
шиша да върти и да свири,
жената, мамо, накарах
огън да стъка и да пей.
Че пак си мамо, тръгнахме,
на пътя, мамо, стрешнахме,
гяурска сватба голяма.
Всичките дарба дариха,
за мене дарба не стигна,
Всичките вино дадаха
за мене вино не стигна.
Всичките мирно минаха,
минаха и заминаха.
Азси мирен не минах,
не минах, не заминах.
Че се наляво завъртях,
га се надясно обърнах,
сал останали, мамо ма,
булката и младоженека
и тях ги, мамо, не оставих.
За два ги бука завързах,
с очи да се не видят
с ръце да се не стигат.
Мама Огнянчо думаше:
- Още ми девет да лежиш,
със стълба в гърне да влизаш,
пак да ти й, сино, дълбоко,
терзийска игла тояга
и тя да ти, сино, дотяга;
комара да ти й добър кон
и него зап да не сториш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021