* * *

Хайдушки грях

Разболя ми се млад Стоян,
та лежа Стоян, та боля,
цели ми девет години,
ни майка Стоян питаше,
ни Стоян на майка казваше.
Снощи го майка попита:
- Сине Стояне, Стояне,
що лежиш, сине, що болееш,
казвай, сине, грехове,
майка попове да вика,
попове песни да пеят,
дано ти Господ прости,
прости, да те вдигне.
Стоян на майка си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
моите грехове са много,
кога из гората ходихме,
с моята вярна дружина,
на пътя, мамо, срещнахме,
една ми сватба болярска,
болярска, баш чорбаджийска.
Отдалече като ни видяха
и се на място запряха,
започнаха дарба да дарявят,
до мене дарба не стигна,
започнаха вино да служат,
до мене вино не стигна.
Та аз се люто разсърдих,
че си сабята помъкнах,
че се наляво завъртях,
доде се надясно обърнах,
всичките се положиха,
като на нива снопите.
Само остана, остана,
булката, мамо, и зетя.
Булката ми дарба дарява
с кърпата, с годеничката,
зетя ме жално гледаше.
А пък аз ги, мамо, заведах
в тая гора зелена,
че ги вързах за два бука,
за два бука, за два брата,
с очите да се гледат,
с ръцете да се не стигат.
Че из гората ходихме
цели ми девет години.
Кога се от там върнах,
дето булката стоеше,
бяла лоза изникнала
и бяло грозде пуснала
и дето зетя беше -
черна лоза изникнала
и черно грозде пуснала.
Пък аз си грозде набирах,
набирах, та се наядох
и си се болен разболях.
Майка Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
колкото си болен лежал,
още толкова да лежиш,
ако си това сторил,
на пара кръстом да седнеш,
пара да ти е широка;
с игла да се подпираш,
иглата да ти е висока,
мравката за кон да яздиш
и нея зап да не сториш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021