|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Заплакала е, джанъм, Стара планина,
попитала е Пирин планина:
- Оти ми плачеш, Стара планино?
- Как да не плачем, еврум, Пирин планино!
Ката година, джанъм, бюлюк хайдуте,
сае година девет бюлюка!
Та си ми млого зулум сториха.
Стаптаха си ми картолска трева,
изпиха си ми вода студена,
изкраднаха ми вакли кочове,
изпекаха ми сури агнета.
Заканиха се на кехайене,
на кехайене, на баш агине
да хи бастисат, да хи отбавет.
Че хми не стигна солков зулумлук,
ами си имах мъжко детенце,
та го фатиха пусти хайдуте.
Мъжко ми дете на шиш навряха,
че накладоха до двана огне,
та го печаха, на шиш въртеха.
Чепеларе, Асеновградско (Райчев-НПСР 1973, № 936 - "Стара
планина плаче от хайдути - 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|