* * *

Хайдушки грях

Търнала майка със сина,
със сина, със Костадина,
нах манастиран да иде.
Колконо близо наближат,
манастиран се възлюля,
кървава роса зарося,
дървье и каменье залетя.
Майка сина си питаше:
- Сино лю, а мой, майчино,
казувай, сине, грехове,
какви си другож правило,
на лефтерскине години?
- Мале ле, мила мале ле,
нищичко не съм правило...
Другож, ага бе хайдушко,
хайдушко и харамлийско,
и я бех адин хайдутин.
Запалих черква, манастир,
ага попове горяха,
попскине майки плачеха.
Търнах през гора зелена,
та срьощнах млада невеста
със три стотини сватове,
със девет зълви лефтери,
със дванайсет девери.
Сьоднаха мало да поседьот,
руйноно вино да пийот,
тьонкине даре да дарьот.
До всички вино достигна,
до мене вино не стигна.
Пуснаха даре да дарьот -
до всички даре достигна,
до мене даре не стигна.
Мене се, майчо, разсьорди,
помакнах сабя огнена,
до един замах замахнах,
та хи всичките погубих.
Лю невестана остана,
и та се зад кон криеше,
и жално ми се молеше:
- Остави лю мен, хайдутче,
да ходя, да приказувам -
какво съм чудо видяла!
И нехи ръка пресякох,
ляво хи око извадих.
Майка сину си викаше:
- Сино лю, а, мой майчино,
ако е това истина,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш!
Девет постелки да сдереш,
да ми не станеш, сино лю,
със сламка да се подпираш,
през пръстен да се провираш,
и пак, сино, да не станеш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021