* * *

Хайдушки грях

Знаеш ле, майко, повниш ле
кога си беше сушата,
а по сушата - кишата?
Ние се, майко, собрахе
седемдесет души комити.
Вяра и беса чинийме,
а, що си на път сретнеме,
всичко под нож да туриме.
Одихме, майко, одихме,
минахме гора зелена.
Тамо сретнахме двамина
със тава мъжко детенце.
А, да заколим сестрата -
детето сирак остава.
А, да заколим зета ни -
детето сирак остава.
Та си заклахме дедето
и си пущийме младите.
Одихме, що си одихме,
ойдохме село големо.
Тамо си сватба правеха.
На тая блага тремпеза
и ние, майко, седнахме,
на тая дълга тремпеза.
Седнаха, майко, да ядат -
на всички ядат, ем пият,
а до нас, майко, не стигна.
Хванаха дар да даруват -
на всички дарба дадоха,
до мене дарба не стигна.
Азе се люто разядих,
та па си забрах младите.
Ойдохме в гора зелена,
тамо ги, майко, погубих -
едина, майко, под пътя,
другия, майко, над пътя.
Ходих си цели три годин.
Кога се оттам върнахме -
момата лоза никнала,
момчето ела станало.
Лоза се през път прекрачи,
лозата се е развила
и три гроздака родила.
Ази си, майко, откинах,
люта ме треска втресува.
Отговорила маке му:
- Лежи си, синко, лежи си,
лежи си, дано не станеш!
Тава еле е твоята,
твоята сестра маленка,
най-маленката Еленка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021