* * *

Хайдушки грях

Болен се Стоян разболя,
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години,
без да го мама запита
от каква болест той лежи.
Тогаз го мама му запита:
- Я кажи Стояне, я кажи
каква е твоята болест невярна?
Тогаз Стоян зина,
зина и продума:
- Знаеш ли, мамо,
помниш ли сушата,
сушата още кишата,
когато полята горяха,
когато кучета бесняха.
Тогаз се, мамо, събрахме
около седемдесет верни другари.
Нали, мамо, решиха
мене за войвода избраха.
Като решихме, тръгнахме
вярно си думи казахме,
когото си най-напред срещнем,
главата му ще отрежем,
с кръвта му ми се конкаме,
месото му за нафора ще вземем.
Когато накрай село излязохме,
на поле широко, сред поле, мамо,
срещнахме моята сестра Стефанка
и зетя, мамо, Стефан,
с малка рожба у ръце.
Нали се, мамо, аз чудя и мая
като съм аз главатаря
на кого живота да отнема.
Ако зетя заколя,
сестрата вдовица ще остане,
ако сестрата заколя,
детето сираче ще остане.
И тогаз си, мамо, решихме
всички "ура" викнахме.
Детето от сестрата взехме,
седемдесет ножа у него набихме.
Кръвта му, мамо, източихме,
с кръвта му ние се конкахме.
Сестрата и зетя накарахме
буен огън накладат,
детето на дрянов шиш набих,
на огън те го сложиха
детето да си опекат
и хем да си песен те пеят.
Като се детето опече
всички си "ура" викнахме,
детето за нафора взехме
и си по пътя продължихме,
гора зелена наехме.
Сред гора когато стигнахме
голяма сватба срещнахме
и пред сватба минахме.
Сватове вино дават
за мене вино не стигна,
булката дари дарове
за мене дар не стигна.
Аз се много ядосах,
всички сватбари изклахме,
булката, мамо, остана,
булката и младоженека.
Тях ги, мамо, вързахме
в гората на две дървета.
Да гледат, да се не виждат,
да думат, да се не чуват.
Ходихме, хайдутвахме
цели ми девет години.
На десетата година
решихме да се завърнем.
По същия път се върнахме,
дето си сватба срещнахме.
Голямо чудо станало.
От два ми дъба израсли
бяла и червена лози,
хубаво грозде родили.
Всички мои другари
грозде откъснаха.
И аз тогаз се пресегнах
грозде да си откъсна.
Лози нагоре се вдигнали,
на мене грозде не дават.
Тогаз се, мамо, ядосах
и си ножа извадих
лозите разсякох.
Черни кърви от лозите потекоха
и ясен глас от лозите се обади
- проклет, Стояне, да бъдеш,
болен да се разболееш,
девет години от постелки
да се не вдигнеш,
тогаз от тяло душа да отделиш.
Негова майка се слушала
и плакала докато се Стоян изкаже.
Най-сетне на Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
тогаз от душа да се отделиш
дето си зулуми направил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021