* * *

Хайдушки грях

Лежал е Стоян, лежал е
тъкмо до девет године,
а майка га не е питала
от кикво му е болестта.
Ка станула десета година,
тагай га майка питала:
- Стояне, синко Стояне,
девет годин кико лежиш,
а майка те не е питала
от кво ти е, сине, болестта?
Стоян си майки думаше:
- Майко ле, стара майчице,
ти ме питаш, а я че ти кажем
от кво ми е тая болест.
Знаеш ли, майко, памтиш ли
онея наше гладне године
кига си беше голема суша.
Тъгай се, мале, нийе одбрамо
до четирийсе млади юнаци
одбрамо и се свите заклемо
пред Велики четвъртък, мале,
куде кога си сретнемо -
главуту да му одрежемо.
От там си, мамо, пойдомо,
вървемо из горуту зелену,
вървемо из полето широко
тамо си, мамо, сретнумо
жену с мушко детенце.
Нийе се тъгай чудимо,
кикво, мамо, да направимо -
ако убиемо детето,
жена без дете остая;
ако убийемо женуту,
дете си сираче остая...
Най-после се решимо
детето да убийемо,
детето на сестру Тодорко.
От там си, мамо, пойдомо,
до ан сред гору зелену,
тамо си сватбу сретомо,
па си нийе, мамо, ванумо,
невестуту и младоженюту
и ги за две буке вързамо -
с очи они да се гледаю,
със pyке да се не допираю.
От там се назад върнумо.
Там дека, мамо, вързамо
невестуту и младоженюту,
израсле две лозе високе,
на вър било грозье родило,
па се я, мамо, посуну
грозье да си наберем,
лозата на горе се тръгну,
а я се люто разсърдих
та си лозуту отсеко.
От тегай ме глава заболе.
Майка Стояну продума:
Синко ле, синко Стояне,
още девет годин да лежиш
за твоите, сине, грехове!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021