* * *

Хайдушки грях

Черньо се болен разболя,
станало й девет години
както се й болен разболял,
мама не го й питала
за какво лежи, за какво боли
тази година десета.
- Мама ще те попита
от какво ти е, мама, болката?
Черне мами си думаше:
- Мамо льо, знаеш ли,
мамо льо, помниш ли,
когато бяхме хаидути,
ние се, мамо, събрахме
дванайсетмина дружина,
ние си през гора вървяхме
и си на път сватба срещнахме.
Напред вървеше кръстнико,
подир кръстнико, булката,
че ние си сватба запряхме
и си булката снехме,
че взе булката вино да залива,
на всички, мамо, залива,
ред, мамо, дойде и до мене,
за мене вино не стигна,
че взе, мамо, и да дари,
на всички дари отдари,
ред, мамо, дойде и до мене,
за мене дари не стигна...
Че ние си, мамо, сватба пуснахме,
че ми се присмя дружина:
- Да ти е сладко вино, Черньо льо,
да ти е честито тънки дари!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021