* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян,
та лежа девет години.
Не бе го майка питала,
сега го майка попита:
- Синко Стояне, Стояне,
ти като лежиш, умираш,
да не си нещо греховен?
Стоян на майка думаше:
- Майко ле, стара майчице,
много съм, мамо, греховен.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
кога бе мамо, татарско,
татарско мамо, размирско
аз си на пътя играех,
черни татари минаха
и мене с тях забраха,
черно татарче да стана.
Па сме се люто заклели,
когото стигнем и срещнем,
главата да му отрежем.
Па сме тръгнали, мамо ле,
вървели, що сме вървели,
минали гора зелена,
настало поле широко,
сред поле дърво високо
и под дървото кладенче.
Седнахме да си починем,
водица, мамо, да пийнем.
Из друми върви невяста,
с това младо деверче,
на всеки ръка целува,
а мен си, мамо, замина,
мене ми хатър остана,
па си улових невяста,
с това младо деверче,
на връх ги балкана изкачих,
за два ги бука завързах,
за два ми бука близнака.
Па сме тръгнали, мамо ле,
вървяхме що сме вървяли,
втори път от там минахме,
и дека невеста погубих,
бяла бе лоза никнала,
бяло бе грозде родила,
дето деверче погубих,
червена бе лоза никнала,
червено бе грозде родила.
Мен ми яда не минава,
па извадих ноженце,
та си лозите съсякох.
Майка Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
невяста ти бе снахица,
деверче ти бе братленце.
Девет години как лежиш,
още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021