* * *

Хайдушки грях

Събраха ми се, отбраха
дур седемдесет юнака,
дур седемдесет и седем
на първи Велик четвъртък
на Рила, на Стара планина,
вяра и клетва сториха -
когото стигнат и срещнат,
ако ще да й сестра и брат,
главата ще му отрежат,
със кръвта му ще се комкат,
пълта му курбан ще сторят.
Тръгнала й Рада и Радню
у мамини си на гости;
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наслаха поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Седнаха Рада и Радню,
седнаха да си починат,
студена вода да пият.
Радню на Рада думаше:
- Радке ле, либе Радке ле,
да викнеш, да ми запееш
от едно гърло два гласа,
от един език - две думи!
Каква ми й тъга паднало
на мойто клето сърчице -
дали ще болен да лежа,
или ще, Радке, да умра?!
Че викна Радка, че запя
от едно гърло два гласа,
от един език - две думи.
Как я зачуха хайдути,
хайдути въз тях дойдоха.
Млад Стоян, млада войвода,
млад Стоян Радки думаше:
- Радке ле, сестро, Радке ле,
я да ми дадеш Стоянча,
да си го малко помилвам,
че й кръстен, Радке, на мене!
Радка Стоянчо подаде;
като си пое млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
като си пое Стоянча,
не си Стоянча помилва,
най извади сабя френгия,
че му главата отряза,
със кръвта му се комкаха,
пълта му курбан ще сторят.
Наклаха буйни огньове,
детето ще си опекат.
Баща му ръжен въртеше,
мама му песен пееше,
като си песен пееше,
и на Стояна думаше:
- Братко льо, братко Стояне,
да се провалиш, просениш!
Какво ти стори, направи
мойто, бре, мъжко детенце,
че му главата отряза?!
Стоян на Радка думаше:
- Радке ле, сестро Радке ле,
сега ли, сестро, намери,
на първи Велик четвъртък,
намери, сестро, да ходиш
у мамини ми на гости?
Вяра и клетва сторихме,
когото стигнем и срещнем,
ако ще да й сестра и брат -
със кръвта му ще се комкаме,
пълта му курбан ще сторим.
Помислих теб да заколя -
зет ми вдовец ще остане;
пък зетя си да заколя -
ти вдовица ще останеш;
затуй ви детето затрих -
дете пак ще си родите,
ала вий двама, сестро льо,
не ще да се изберете!...
Затуй ви карам да пейте,
веселба да се веселите,
дето ви живи оставих,
за кусур не го вържете -
Стоянча Бог да го прости,
и мене Бог да ме прости!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021