* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
та й лежал Стоян, та й болял
цели ми девет години;
девет постелки изгноил
и девет пъстри възглавки.
Стояновата майчица,
тя при глава му стоеше,
китка си босилек държеше,
летни му мухи бранеше
и на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ето ми девет години,
откак си легнал да лежиш,
не те е мама питала
от какво ти е болката!?
Стоян мами си думаше:
- Мале ле, мила майчо льо,
олкум ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Знаеш ли, мамо, повниш ли,
скъпата гладна година,
като му даде в Гърците,
овчарин, мамо, да стана?
Че ми се брашно довърши
и на овцете кърмило.
Че тръгнах, мамо, да дойда,
кърмило, мамо, да вземам.
На пътя, мамо, намерих
кошари, пълни с агънца;
че стоях, мале, та мислих -
дали кошара да паля
или агъца да коля?
Че си кошари запалих;
кошари силно горяха,
агънца жално блееха,
псетата тъжно виеха,
овчари люто кълняха:
- Боже ле, мили Господи,
ако е, Боже, от Бога,
курбан ще му сториме -
кошара, пълна с агънца!
Ако е, Боже, от челяк -
да го чуйме и видиме
девет години да лежи,
девет постелки да изгнои
и девет пъстри възглавки;
с' сълба в гърне да влиза,
на сламка да се препина,
с игла да се подпира,
през пръстен да се провира,
с лостове яйце да вдига!...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Сино льо, ебре, Стояне,
девет години, как лежиш,
още девет да лежиш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021