* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
че ми лежал поболял
тъкмичко до девет години;
прогноил девет постелки
и девет пъстри възглавници.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
мама духовник ще стане,
духовник и изповедник,
казвай майчо си грехове!
Стоян мами си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
след сушата - кишата,
кишата, мамо, зла зима,
(зла зима, мамо, ) гладна година.
Хранихме, мамо, зобихме,
захиря ни се довърши,
кърмило ни се докърми,
че ни стадото замряло.
Ние не го деряхме,
но го на купец кладяхме.
Най-подир умря (югича),
югича златорогия,
югича шесторогия;
него на калпак угудих,
че седнах, мамо, отгоре,
с меден кавал засвирих.
Че ми жаля, домиля,
че се събрахме до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем юнака,
овчари, мамо, с куките,
говедари с брадвите.
Че сме тръгнали на Велик четвъртък,
вяра и клетва сторихме, -
каквото срещнем най-напред,
с кръвта му ще се конкаме,
с плът му ще отговейме!
Вървяхме, мамо, вървяхме,
аз знаех прека пътичка,
че в пътичката се отбихме.
Аз най-напред вървях,
срещнах кака Тодора
и батя Стояна, мамо,
че ти на гости идеха,
мъжко си дете носеха.
Аз й поисках детето:
"Дай ми, како, детето,
че кръстец не съм му давал!"
Не му кръстец подадох,
но му главата отрязах,
с кръвта му се причестихме,
с плътта му отговяхме...
Седнахме, мамо, да го печем,
не им дадох да плачат, -
кака Тодора пееше,
батьо Стоян засвири;
мъжко си дете печеха,
хем свирят, мамо, хем пеят.
Че ми мама му думаше:
- Девет години как лежиш,
още девет години да лежиш,
месата да ти угният!..

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021