* * *

Хайдушки грях

Майка Стояну думаше:
- Стояне, сино Стояне,
майка те не е питала,
сега девета година,
как лежиш, синко, та болиш;
девет постели изгнои
и девет шари възглавници,
майка ще те заведе
на стар манастир,
при духовник изповяда.
Като на духовник отишла,
стар се манастир затвори
от Стоянови грехове,
и те се назад върнали.
Майка Стоян думаше:
- Грях, не грях, майко, срам не срам,
знаеш ли, мале, помниш ли,
кога бехме във Влашко,
бре, деветина дружина,
че ни овцете измряха.
И ний си, майко, остахме
с едни голи тояги,
един се други питахме:
- Дружино, вярна, сговорна,
на какъв кярец да идем,
че ни овцете измряха?
Азе им рекох: "Дружина,
хайдете, холан, дружина,
хайде хайдути да станем,
аз ще ви стана войвода!
Та че си, холан, тръгнахме,
минахме гора зелена,
настахме поле широко.
Вървяхме, що вървяхме -
среща ни сватба голяма.
Ний сватбата запряхме,
пред сватбата си седнахме.
Кумове ни черпеха,
а момени ни даряха -
кому по веднъж, кому по дваж,
а на мене ни веднъж.
Тръгнахме да си заминем,
дружина ми се присмяха:
- Язък ти, холан, Стояне,
за твоето младо войводство,
кога тебе нито дариха,
дариха, ни почерпиха!
Мене ми жалба остана,
че се назад повърнах,
извадих сабя френгия,
та се наляво завъртях,
га се надясно обърнах -
остали, що са остали,
булката и младоженекът!...
И аз ги хванах за ръка,
че ги поведох, заведох
в голяма гора зелена,
дето ми птичка не пее,
камо ли человек да ходи.
От два ги бука овързах -
с очи да се гледат,
с уста да не хортуват,
та че ги тамка оставих...
Малко сме, много ходили,
кога се, мале, върнахме,
мене ми дошло на ума
да ида, да ги отвържа.
Кога си тамка отидох,
до две си лози израсли,
с върховете си се събрали,
събрали, та се оплели
и хубава рожба родили.
Посегнах да си откъсна,
то ми се, мале, не вдаде
и аз се люто разсърдих,
извадих сабя френгия,
та си лозите пресекох.
Като ги, мале, сечах,
ясна ме кръв залява,
тогаз се, майко, уплаших,
та лежах девет години...
Майка Стояну думаше:
- Девет си годин ти лежал,
и още девет да лежиш,
девет постелки да изгноиш,
и още девет шари възглавни...
Че тя си беше сестра ти,
сестра ти, холан, Марийка...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021