|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
- Майчинку, мое майчинку
когану лефтер да ходем,
когану моми да галям,
та ме в аскерин писаха,
писаха и проводиха
дювлешу измет да правем,
дювлешу и падишаху,
вечеру болни да следам,
утрену тъмие да копам.
Копал бех, колку копал бех;
ага деветъм дъ копам,
изкопах бело момиче.
Пуснах се да я полюбим,
пък тя ми се жално замоли:
- Пусни ме, джанъм, юначе,
че не съм мома лефтера,
ами съм млада невеста,
три съм години главена,
три месеца съм си венчана,
тринки съм дене водена,
че съм във земя легнала,
на майка не съм ходила,
либену съм си не водила,
на майка първо на гезе!
Буково, Маданско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|