|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Тръгнали ми са тръгнали,
майка и син да вървят.
Вървели, що са вървели,
стигнали поле широко,
на поле дърво високо.
Седнали да си починат,
под това дърво високо,
седнали и видели,
до три ми нови гробове.
Първи ми гроб разрови,
намери млада невеста,
под бяло було оставена.
Посегнах да я прегърна,
дребна я роса побила,
черна я земя не даде.
Втори гроб, мамо, разрових,
намерих млада невеста,
под бяло було оставена.
Посегнах да я целуна,
черна ми я земя не даде.
Трети гроб, мамо, разрових,
намерих младо юначе.
Извадих остро ножче,
да му главата взема,
черна ми земя не даде.
Тръгнахме, мамо, за манастира,
да вървим, греховете
да си изплащаме.
Бръшляница, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|