|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Събра Минчо войвода
седемдесет и седем юнака.
Тръгнали да вървят
из гора зелена.
Вървели, що вървели,
седнали да си починат.
Минчо на дружина думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
на седемдесет и седем страни тръгнете,
дърва си съберете
и ги при мене донесете,
па ти Кольо войвода,
да идеш в кошара да влезеш
най-доброто агне да хванеш.
На седемдесет и седем страни тръгнали,
дърва си събрали
и ги при Минчо донесли.
А Кольо в кошара отишъл,
сиво си яре хванал,
и той го при Минчо донесе
и го на Минчо предаде.
Минчо го живо на шиш наниза
и юнаците накара,
буен огън наклали,
и живо на огън пекли
ярето гори и врещи.
Минчо на юнаци думаше:
- Който съдбата не изпълни,
така ще го на шиш нанижем
и жив ще го опечем.
Бръшляница, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ); в други варианти деятелят
е мома.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|