* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
че лежал Стоян, че болял,
тъкмо ми девет години.
Мама Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години на лежиш,
на лежиш, мама, болееш,
не съм те, мама, питала
да не си нещо греховен.
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата
и след сушата - кишата
и след кишата - глада,
па ние бяхме мнозина,
мнозина, мамо, деветина.
Па ти се чудиш и маеш
какво да сториш, направиш,
как да ни, мамо, изхраниш.
Най-после, мамо, се реши,
реши се, та ни раздаде,
кой воловар, мамо, говедар,
а мене даде хайдутин,
на хайдутите главния.
Па ние се, мамо, събрахме
на Великия четвъртък
срещу Разпетия петък
до седемдесет юнака,
до седемдесет и седем.
Вярно се, мамо, заклехме
де кого срещнем и стигнем,
на живот да се не нада
и са из гора пръснахме.
Най-напред, мамо, срещнахме
сестрата, мамо, Петката
и зетя, мамо, Стояна
мъжка си рожба носеше;
чудя се, мамо, мая се,
какво да сторя, направя,
кат сме се клетва заклели.
Ако си зетя убием,
сестрата вдовица ще стане,
ако сестрата убием,
дете сираче остава.
И аз си, мамо, намислих,
рожбата да им убием;
кат са до нас наблежиха,
аз се, мамо, пресегнах,
от сестрата рожба вземах
и си го, мамо, на нож набодох
и тях ги, мамо, пуснахме.
Мама Стоян думаше:
- Синко Стояне, мил мамин,
девет години на лежиш
и още девет да лежиш,
земята да не те приема
дето си това направил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021