* * *

Хайдушки грях

- Сино Стояне, Стояне,
кат лежиш девет години,
кажи си, сино, грехове,
да ти душата излезе!
- Мале ле, мила майчо ле,
знаеш ле, мале, повниш ле,
когато беше зла зима,
зла зима, лоша година,
кило бе жито сто гроша,
ведро бе мляко петдесекь,
мяра бе вино шеесекь,
пък ние бяхме, мале ле,
седемнадесте овчаря,
все избор млади юнаци,
овце от сипка измряха,
пък кучетата от гана,
и овчарето от гладе,
та съде трима станахме,
ние се чудом чудехме,
какво да правим, да сторим,
та че се, мале, събрахме
на Великият четвъртък,
млади хайдутке станахме
и вяра клетва сторихме,
когото стигнем и срещнем,
под калъч да го туриме,
и ние, мале, срещнахме,
двамина, двама зелени,
със малко мъжко детенце,
ние хми взехме детето,
взехме го и го заклахме,
пекахме, опекахме го,
седнахме да го ядеме,
таткого дъвче, преглъща,
майката дъвче и плюе,
та че ги, мале, вързахме,
единьнят, мале, над пътят,
другият, мале, под пътят,
да гледат, да се не видят,
да викат, да се не чуват,
ходихме девет години,
като се, мале, върнахме,
дето майката вързахме,
бяла лозина израсла,
със бяло грозгя втасало;
дето таткото въраахме,
църна лозина израсла,
със църно грозгя втасало;
и вършето се събрали,
дето детето заклахме,
и я лозини отсякъх,
църно ме кърве опръска.
- Стояне, сино, Стояне,
ми тва бе, сино, кака ти,
кака ти и калеко ти,
и твойто име Стоянчо!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021