* * *

Хайдушки грях

Стоице ле, мала моме!
Пиле пое гъста гора;
кой го чуе от роднина,
всеки лежи до година.
Дочул го е млади Стоян,
та си лежа три години.
Скина майци три постели,
я майка му говореше:
- Кажи, сине, греховете
ю твоето харамийство!
Да како че да ти кажем?
Па ойдохме едно село,
па найдохме нова църква,
у църквата до три гроба,
до три гроба, сите нови,
и на них са три кандила.
Разкопахме до три гроба.
Пръвнийо си разкопахме,
у него е малка мома;
погледах я, целивах я...
Разкопахме па другийо,
у него е па невеста;
погледах я, целивах я...
У трекьийо стара баба;
погледах я, порезах я...
- Ао, сине, мили сине,
що си това, бре, направил!
Ти си, сине, млого грешен!
Момата е моя сестра,
невестата моя снаха,
бабата е моя майкя!...
Изказа си греховете,
въздъхна си млади Стоян,
млади Стоян веднъг умре...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021