* * *

Хайдушки грях

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
как лежиш, Санко, как болиш.
Мама те не е питала
от какво ти е болестта.
Стоян на мама продума:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
без да те, майко, излъжа.
Помниш ли, майко, знаеш ли,
когато беше сушата,
а след сушата - кишата,
и след кишата - гладното?
Тогаз ни, майко, раздаде,
кой овчар, майко, говедар,
а пък аз, майко, отидох,
на хайдутите байрактар.
Тебе те, майко, оставих,
със женска рожба във люлка.
Ах, че се майко, събрахме,
дор седемдесет юнака
дор седемдесет и седем.
Ходихме, майко, скихаме,
скитахме и обирахме,
чорбаджии - изедници,
цели ми дайсет години.
Решихме да се завърнем,
в нашата гора зелена.
Вярна си клетва дадохме,
когото срещнем най-напред,
главата му да отрежем,
ножове да ди окървим,
клетвата да си изпълним.
Като си, майко, седяхме,
насреща сватба идеше.
Сватове вино даваха,
булката дари дарява.
За мене вино нямаше
за мене дар не достигна.
Ах, че се майко, разсърдих,
извадих сабя-френгия,
всичките сватбари изтребих,
оставих само булката,
булката и младоженеца.
Че си ги, майко, завързах,
във два ми бука близнака,
да думат, да се не чуват,
да гледат, да се не виждат.
Ходихме, хайдутувахме,
цели ми девет години,
на всички майко, дотегна,
че всички, майко, решихме,
кярове да си разделим,
и по домове отидем.
Ази се, майко, досетих,
за булката и младоженеца,
че се назаде повърнах
и си при буки отидох.
Там, дет' ги, майко, завързах,
две стройни лози израсли
и си върхове оплели,
черно ми грозде родили.
Ази си грозде отрязах,
отрязах, майко, похапнах.
Оттогаз ме треска затресе,
затресе, не ме претресе.
Мама Стояну продума:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш!
Булката беше сестра ти,
дето я в люлка остави.
Като си греха признава,
Стоян се с душа разделя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021