* * *

Хайдушки грях

Легнал ми Стоян на легло
цели ми девет години.
Майка на Стоян думаше:
- Я кажи, синко, я кажи,
какво си, мамо, прегрешил,
прегрешил, мамо, съгрешил,
та толкова време лежиш,
не съм те, синко, питала.
- Слушай, мамо, да ти кажа:
Кога беше войната,
войната и мурабето,
черкези тука минаха
и мене със тях вземаха.
Вярна си клетва дадохме,
дек минем да колим
и никой на друг да не казва
кой е курбана направил.
Тръгнахме, мамо, вървехме,
намерихме кошара,
кошара с хиляда овци,
с хиляда овци и агънца.
Кошара, мамо, запалихме,
кошара с хиляда овци,
с хиляда овци, мамо, и агънца.
Всичките, мамо, блеят,
блеят и люти клетви дават.
Пали, мамо, кой пали,
се ази най-напред палех.
Вървехме, мамо, що повървехме,
намерихме, мамо, краварник,
краварник, мамо, с теленца.
И него, мамо, запалих.
Вървехме, мамо, що вървехме,
Стигнахме село големо,
край село, мамо, гробища.
В гробищата три гроба,
три гроба, скоро изкопани.
Пръв гроб - млада девойка,
втори гроб - млада невеста,
трети гроб - млад момък.
Никой, мамо, не щя
гробове да изкопае,
я, мамо, гробове изкопах.
Майка на Стоян рекла:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години си лежал,
още девет да лежиш,
кошарите бяха наши,
краварника бе наш,
в гробовете бяха
твойта мила сестрица,
твоя мил братец
и твойта мила снашица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021