* * *

Хайдушки грях

Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне.
Девет години откакто лежиш,
откакто лежиш, мама, откакто болееш,
от тежка болест безцерна.
Не съм те, мама, питала
от какво ти е болестта,
да не си нещо греховен?
Стоян мама си продума:
- Стани ли, майко, духовник,
на теб да се изповядам.
Помниш ли, майко, знаеш ли,
когато беше сушата,
насред сушата-кишата,
насред кишата и глада?
Ти беше жена вдовица,
с дребни, майко, дечица
просеше да ни хранеше,
предеше да ни обличаш.
Тебе ти, майко, дотегна.
Веднъж ни каза, мамо бе:
- Дечица, мили, на мама,
стъпете, синко, вървете,
който накъдето види,
просете-хранете се,
просете- обличайте се.
Мене ми, мамо, дотегна,
да ходя, мамо, да прося,
да прося, да ви прехранвам.
Ние се, мамо, пръснахме,
като птиченца из гора.
Ходихме девет години,
един с друг не се видяхме.
Че се, майко, събрахме,
на знаен ден на Гергьовден.
Вакло си агне заклахме,
над него клетва дадохме:
къде кого стигнем, я срещнем,
главата да му отрежем,
ножове да си на кървим.
Ядохме, майко, и пихме,
станахме, че тръгнахме,
през тази гора зелена,
че настла поле широко.
Какво да видим, мамо бе,
насреща иде сестрата,
сестрата, мамо, Тодорка,
със зетя, мамо, Никола,
с мъжко си дете на ръце.
Като ни, майко, наближи,
с ръка й махах "отбий се",
с очи й смигах "върни се",
но те не ме разбраха.
Като ги ние срещнахме
много се, майко, чудихме
ако заколим Никола,
сестра вдовица остава.
Ако заколим сестрата,
детето сираче остава.
Най-си, майко, поиска
детето да се помилвам,
детето е на мен кръстено,
на моето име-Стоянчо.
Тя ми го, майко, подаде
и аз му главата отрязах,
и пак й го, майко, подадох.
Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш
за твоите тежки грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021