|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години откак лежиш,
не съм те, мама, питала,
от какво ти е болестта.
Да вземеш, майка, да идеш,
да идеш, да се изповядаш.
Стоян майка си продума:
- Стани ми, мамо, духовник,
духовник-изповедник,
изповядай ме, майно ле.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
насред сушата-кишата
насред кишата-гладното.
Тогава, мамо, тогава,
живи на мъртви ставаха
и се в гробове ровеха?
После татари минаха,
Татари-черни арапи
и аз татарин отидох,
на татарите главатар.
Минахме гора зелена,
настахме поле широко,
в сред поле-дърво високо,
под дърво, мамо, три гроба.
Всичките мирно минаваха,
минаваха и заминаваха.
Аз си мирно не минах,
ами на татари продумах:
- Тук са хора, бре живи.
Първи гроб, мамо, разрових -
в него младо юначе,
то ми се, мамо, молеше:
- Стояне, младо войниче,
халал да ти е всичкото,
само ми живота не вземай.
Аз, мамо, не го послушах,
ами му главата отрязах.
Втори гроб, мамо, разрових,
в него млада невяста,
с малко дете на ръце,
тя ми се, мамо, молеше:
- Стояне, младо войниче,
халал да ти е всичкото,
само ми главата не вземай.
Аз не я, мамо, послушах,
ами й главата отрязах,
Детето на шиш прободох.
Трети гроб, мамо, разрових,
в него млада девойка,
Сгодена, пък не женена,
със златен пръстен на ръка.
Тя ми се, мамо, молеше:
- Стояне, младо войниче,
халал да ти е всичкото,
само ми главата не вземай,
аз ще ти стана за жена.
Аз не я, мамо, послушах,
ами я малко подържах,
да и се, мамо, порадвам,
ах, че се, мамо, наведох,
наведох да я целуна,
че ми се устна по пукна.
Три капки кърви паднаха
на бяло лице румено.
Тогава и главата отрязах.
Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години откакто лежиш,
и още девет да лежиш,
аз няма да те погледна.
Що беше, мама, първи гроб,
в него млада невяста,
с мъжко дете на ръце -
тя беше, мама, була ти.
Що беше, майка, трети гроб,
в него млада девойка,
годена, пък не женена -
тя беше твоята сестричка.
Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
къс по къс да се разсипеш,
аз няма да те погледна.
Боженците, Габровско; сватбена - трапезна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|