* * *

Хайдушки грях

Легнал е Божил от три години.
Мама, Божил тихо говори:
- Сико, Божиле, мамино чедо.
Кажи ми синко, за какво лежиш?
Нито умираш, нито оздравяваш.
Божил, мама си тихо говори:
- Олеле, мамо, ти стара мамо.
Помниш ли, майко, знаеш ли, майко,
кога беше бозгун година,
кога отидох пусти хайдутин.
Кога ходех девет години
по тая стъмна Стара Планина?
Там си намерих до два ми гроба,
нови копани, недокопани,
гореше им ново кандилце.
Ново кандилце в нова кутийка,
а в кутийката цвете босилек.
Аз се викнах-провикнах:
- Ой, ей ви вази, вярна дружина!
Кой ще се наеме да разкопае,
да разкопае два нови гроба,
та да видим кой е закопан.
Дали е баща или е майка,
дали е братец или сестрица,
дали е мъжко или е женско -
той да ми вземе чифте пищови.
Не ми се нае вярна дружина.
Уплашиха се левен другари,
Позеленяха върли юнаци,
потрепериха железни ръце.
Тогава се заех, ази самичък,
та си разкопах два нови гроба.
А в тях, не ми бяха баща и майка,
Мъж и женица, брат и сестрица,
ами ми бяха булка с Калинка.
Булката, мамо, с хубост гореше,
като пролет през март месец,
а момата не се изказва, -
момата беше пролетно слънце!
Не се отърпях и целунах я,
и целунах я по бели бузи.
Пукнаха ми се алени джуки
и потекоха алени кърви.
Тогава запя пиле славейче,
като че пее, а то си думаше:
- Проклет да си, Божил войводо,
че си направи тежки грехове.
Дали не знаеш, Божил войводо,
че си направи тежки грехове.
Дали незнаеш, Божил войводо
кого изкопа, кого целуна?
Момичето е твойта сестрица,
твойта сестрица, бяла Калинка,
а булката е твойта снахица.
Твойта снахица, тънка Иглика.
Мама, Божил тихом говори:
- Синко Божиле, мамино чедо,
да лежиш още девет години,
да лежиш, синко, да не оздравяваш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021