* * *

Хайдушки грях

Отиде Стоян, Стояне,
за сватба брашно да мели,
за сватба, за меденици.
На пътя са го срещнали
три турка, три анадолка.
Колата му разсякали,
биволите му продали,
па него са накарали
по нъщом гроб да копай.
Стоян си мамо думаше:
- Та копах, мамо, що копах,
изкопах млада невяста,
на шийка - жълти алтъни.
Помъчих се да ги извадя,
не можах да ги извадя.
Я й главата отрязах,
та й алтъни извадих.
Пак копах, мамо, що копах,
изкопах младо юначе,
на ноги чизми имаше.
Помъчих се да ги извадя,
не можах да ги извадя,
я му краката отрязах.
Пак копах, мамо, що копах,
млада девойка изкопах,
на кръст коланче имаше.
Помъчих се да го извадя,
не можах да го извадя.
Я й кръстчето отрязах,
та й коланя извадих.
Мама Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
млада невяста - буля ти,
младо юначе - брата ти,
млада девойка - сестра ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021