* * *

Хайдушки грях

Мама на Димитър думаше;
- Димитре, сине, Димитре,
девет години откакто лежиш,
откакто лежиш, мама, болен,
девет постели изгниха,
и девет пъстри възглавници;
Мама тъй не те е питала,
питала, изповядала -
от какво лежиш болен,
от какво ти е болестта
да не си, мама, греховен?
Димитър дума на майка си:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
ще кажа, да не те лъжа.
Помниш ли, мамо, знаеш ли
когато беше сушата,
насред сушата - кишата,
насред кишата - гладното.
Ние бяхме, мамо, дружина,
дружина до деветима.
Ти ходи, мамо, ти проси
и събра брашно просено,
и меси пита ръжена,
тогава ни, мамо, повика
синове, девет синове:
- Елате, мама, да ядем,
сега съм мама събрала,
събрала да ви нахраня,
и станете, идете си,
кой където види да отиде,
просете, че се хранете,
искайте, че се обличайте -
не мога да ви нахраня,
какво остава да ви облека!
Аз бях, мамо, най-малък,
най-малък, най-глупав,
че аз те, мамо, попитах
кой занаят е най-лесен,
най-лесен, пък най-печеливш.
Пък ти ми каза, мамо,
че хайдутлукът е най-лесен,
най-лесен и най-печеливш.
Станахте, мамо, излязохте,
мене ме, мамо, остави
и аз се чудя и мая,
къде да отида, мамо,
като съм малък и глупав
и пътищата не зная.
И станах, мамо, излязох
на пътя, на кръстопътя,
на бял камък поседнах,
с дребен пясък играех.
Когато надолу погледнах -
отдолу идваха хайдути
и аз ги за молба помолих:
- Ой вие, хайдути,
и аз с вас ще дойда,
хайдутин с вас ще ходя.
Пък те ми, мамо, казаха:
- Върви си, момче малко,
че ти ще ни изкажеш.
Аз ги за молба помолих:
- С вас нека дойда,
водица да ви донасям
с оковано гърненце.
И те ме, мамо, прибраха.
Ходихме ни малко, ни много,
ходихме три години,
мене ме, мамо, сложиха
на хайдутите войвода.
Станахме, мамо, излязохме
на пръв Велик четвъртък.
Направихме вяра и клетва
когото срещнем и стигнем,
главата да му отрежем,
ножове да си накървим,
с кръвта му да се причестим.
Срещнахме, мамо, срещнахме
сестрата, мамо, Тодорка
и зетят, мамо, Иванчо
с мъжко дете на ръце.
Аз се чудих и маех:
да заколим сестрата,
зетят млад вдовец ще стане;
да заколим зетя,
сестрата вдовица ще стане.
Да заколим детето,
те без него могат.
И аз поех детето,
поех го да го помилвам,
че беше на мене кръстено,
аз не го, мамо, помилвах,
ами му главата отрязах,
и два огъня запалих,
на два го шиша набодох
и накарахме зетя
с меден кавал да свири,
детето да си обръща
сестрата да пее, да му приглася.
Сестрата като пееше,
сълзите й огъня гасяха.
Като го, мамо, опекохме,
всички от него ядохме,
всички от него ядохме,
и на тях дадохме.
Ходихме ни малко, ни много,
ходихме девет години.
Срещнахме сватба голяма,
и сватбата спряхме,
и накарахме булката
на всички кърпа да подарява,
на всички вино да дава.
На мен не ми вино подаде
и не ми кърпа подари.
Когато сватбата замина,
присмя ми се дружината -
защо съм млад войвода
когато не са ми вино подали,
когато не са ми кърпа подарили.
И аз се люто разсърдих,
и сватбата достигнах;
цяла се сватба разбяга,
само булката остана,
булката и младоженецът.
И аз ги, мамо, улових,
и ги в гората заведох,
до два бука ги превързах,
да викат, да не се чуват,
да гледат, да не се виждат.
Ходихме ни малко, ни много,
ходихме девет години.
Наум ми, мамо, дойде
оттам да мина да видя
какво, мамо, станало.
там поникнали две лози
и се връхчетата заплели,
и се връхчетата заплели,
бяло си грозде родили -
под лози-бистър кладенец.
И аз, мамо, посегнах
да си грозденце откъсна,
както се, мамо, пресегнах,
то му се връхче издигна.
Аз като се ядосах,
и връхчето отрязах
и гроздето изядох,
и се с вода напих.
Оттогава люта ме глава заболя,
оттогава люта ме треска затресе.
Мама на Димитър думаше:
- Димитре, сине, Димитре,
девет години откакто лежиш,
още девет да лежиш -
месата да ти окапят,
костите да ти угният!
Това беше, мама, сестра ти,
сестра ти, мама, Петранка
и зетят, мама, Стоянчо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021