* * *

Хайдушки грях

Напрашала макя Стояна:
- Синко Стояне, Стояне,
девет годин лежиш,
девет постельи изгнои,
девет зглавници скапа;
хайде, синко, да идеме
да идеме на стар манастир -
тамо да се изповедаш,
да си кажеш греховето.
Взе Стоян на макя да кажува:
- Мале ле, мила майчице,
ние си бехме овчаре,
деветина дружина.
Па си даде Господ, та ни овци измреа.
Ний се чудиме и дивиме,
къде сега да идеме.
Па станахме, та ойдохме
право у гора зелена.
На път из планина
сретнахме млади сватове
и премлада невеста.
Сретнахме и се позапрееме.
Они служиа мои дружина -
кого дваж, кого триж,
а мене - ни еднъж.
Па станахме, та кренахме,
а дружина по път ми се смеат:
- Стояне ле, млад войводо,
сватове ни нас даруваа -
кой два пъти,
кой три пъти,
а тебека - ни еднъж!
Мене ми жалба дожале
и се върло разлютих,
та извадих сабля френгия,
та завъртях налево, надесно,
и си сватове изклах.
Останаха младожена и невеста.
Па ги хванах за ръцето,
та ги отведох у гората,
та ги вържах за борики -
сос уста да думат,
с уши да не чуят,
салти да се гледат.
Па станахме, та ойдохме,
къде ни очи гледат.
Година се мина, не мина,
и за них се азе сетих,
и се у гора повърнах.
Кога ги, мале, видох,
станали си две лозници,
сос вровето ставени
и си рожба родили.
Посегнах грозгье да откина,
они се високо вдигнаа.
Тогай азе си извадих
остра сабля френгия,
та пресекох две лозници
и веднага утънах у кърви.
Макя Стояну клетва издума:
- Стояне, синко Стояне,
девет си годин, сине, лежал,
още девет да лежиш;
девет си постельи огноил,
още девет да огноиш;
девет си зглавници скинал,
още девет да скинеш -
еле беше това сестра ти Мария!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021