* * *

Хайдушки грях

Пиле пое в честа гора,
пиле Марийо, Марийо!
Кой го чуе от роднина,
се че лежи по година.
Дочул го е сирак Стоян;
он е лежал малой-много,
малой-много девет годин,
скинал е девет постельи,
и други девет завивки,
и други девет зглавници.
Сите кости му се разнижаа,
разнижаа по постеля;
из кости му трева нича.
Па го праша стара макя:
- Казувай, сино, грехове -
да не си много греховен,
да вика макя попове,
попове, изповедници,
да те младо изповедат.
А Стоян й отговара:
- Греховен съм, мале, та много;
знаеш ле, мамо, памтиш ле,
кога бехме луди-млади,
луди-млади харамлии,
харамлии - аджамии?
През девет села минахме,
десето село найдохме.
Сред селото нова църква,
нова църква - света Мария,
до църквата до два гроба,
до два гроба, до два нови.
Тогай войвода продума:
- Бре, кой че се юнак найде
да разкопа до два гроба,
до два гроба, до два нови?
Никой се, мале, юнак не найде;
азе се, мале, юнак найдох,
та разкопах до два гроба,
до два гроба, до два нови.
У едено, мале, невеста лежеше -
и хубава, и не хубава яко.
У другийо, мила моя мамо,
много хубава девокья лежеше -
сънцето беше надгреяла,
месечина беше надделела.
Наведох се, та я в уста цунах;
най щом я, мале, цунах,
триж ми се уста пукнаха,
до три капки кърви капнаха
на нейното бело лице!
А макя му говореше:
- Стояне, синко Стояне,
що си, сине, направил?
Невестата е снаха ти,
девокьята е сестра ти!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021