* * *

Хайдушки грях

Тръгнала й Радка да иде
у мамини си на гости,
на друго село отива.
Вървяла, що е вървяла,
че и рожбата заплака.
Седнала да си почине,
рожбата да си накърми.
Кога си Радка погледна,
отдолу идат хайдути,
най-напред върви млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Стоян си Радка познава,
с ръка й маха да бяга,
с очи й смига: "махай се!
Ала си Радка не разбра.
Дружина при Радка отиде,
Стоян на Радка продума:
- Радке ле, сестро Радке ле,
ний сме си клетва сторили
със нашта вярна дружина,
когото срещнем най-напред,
кръвта му комка ще пием,
тяло му нафор ще ядем.
Че са дружина почуди -
ако си Радка заколят,
дете сираче остава.
Стоян на Радка продума:
- Я ми дай, Радке, детето,
детето, малък Стоянчо,
дето й на мена кръстено!
Радка детето подаде,
че му глата отряза.
Буен са огън наклале,
детето на шиш опекле,
кръвта му комка изпили,
тяло му нафор изяли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021