* * *

Хайдушки грях

Що ми белей, мале, що ми белей,
отсреща ле мале, в Стара планина.
Дали е платно, мале, платно момино,
дали е грудка, мале, грудка снегова,
или е камен, мале, камен белутрак.
Да беше платно, мале, платно момино,
щеше да го набелят, мале, съберат,
да беше грудка, мале, грудка снегова,
би се стопила, мале, от летното слънце,
да беше камен, мале, камен белутрак,
щеше тревата, мале, да го обрасне.
Най-ми са били, мале, бели палатки,
и под палатки, мале, Корун харамия.
Девет години, мале, болен ми лежи,
девет постели, мале, он е прокъсал,
и още толко, мале, меко възглаве.
Кости му вече, мале, се разпаднаха,
и край костите, мале, трева поникна,
и край тревета, мале, змии и гущери,
и още душа, мале, не мож, да излезе.
А покрай, мале, него никой си нема,
само до него, мале, негова майка,
жално го жалее, мале, и му говори:
- Де-гиди, сине, мори, Корун харамийо,
що толкоз, чедо, мори, ти си съгрешил?
Девет години, чедо, болен да лежиш,
девет постели, чедо, ти ми прокъса,
и още толкоз, чедо, меко възглаве,
костите ти вече, чедо, се разпаднаха,
и край костите, чедо, трева поникна,
а покрай не я, чедо, змии и гущери,
и още, чедо, душа не мож, да излезе.
- Де-гиди, мила мале, стара майчице,
нали ме питаш, мале, аз ще ти кажа.
Моите грехове, мале, много големи!
Първата грешка, мале, да ти е кажа:
- Търла подпалих, мале, с бели агънца,
кога гореа, мале, кога блееха,
кървава роса, мале, от небо росеше!
Втората грешка, мале, да ти я кажа:
- На път пречеках, мале, зет и невеста,
они ходеха, мале, у майка на гости,
където ги срещнах, мале, там ги и заклах.
Третата грешка, мале, да ти я кажа:
- На път пречеках, мале, млада невеста,
млада невеста, мале, с мъжко детенце,
аз го прободох, мале, мъжкото детенце,
насред пътя, мале, огън запалих,
па накарах, мале, младата невеста,
младата невеста дете да си пече,
на ръжен да го пече, песни да му пее!
Кога се върнах, мале, на това место,
където изгоре, мале, търла с агънца,
тамо си найдох, мале, златни манастири,
развъртех се, мале, манастир изгорех!
Когато минах, мале, на това место,
където заклах, мале, зет и невеста,
там си найдох, мале, лоза винена,
бела лоза, мале, петровка ябълка,
развъртех се, мале, лозница пресекох!
Кога минах, мале, на това место,
където промуших, мале, мъжко детенце,
там си найдох, мале, сребърна чешма,
развъртех се, мале, чешмата разтурих!
Това са, мила мале, мойте грехове,
мойте грехове, мале, много големи:
- Де-гиди, сине, мори Корун харамия,
девет годин, сине, болен ми лежиш,
и още девет, чедо, болен да лежиш,
девет постели, още ти да прокъсаш,
и още толкова, чедо, меко възглаве,
и пак на Бога душа да не можеш,,
душа да не можеш да дадеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021