* * *

Хайдушки грях

Разболял се е Никола,
Никола, младо татарче.
Лежал Никола, па лежал
цели ми девет години.
Майка Никола думаше:
- Синко Никола, Никола,
девет години как лежиш,
не умираш, синко, не стануваш,
казувай, сино, грехове!
- Знаеш ли, мамо, повниш ли,
когато беше първото,
първото, майко, размирство,
аз си се, майко, съсдружиш
със много черни татари.
Влезнахме в гора зелена,
тамо си, майко, найдохме
седемдесет козарчета -
сиво си стадо пасеха.
Никой се, майко, не найме
козари да си собере,
в кошари да ги накара.
Всичко си, майко, запалих,
сиво си стадо изгоре -
од небо, небо се свиваше,
од яди шума падаше.
Оттам се, майко, вдигнахме,
нови си гроби найдохме.
Никой се, майко, не найме
гробове да си разкопай.
Азе си, майко, разкопах,
млади си булки намерих -
цалнах ги, майко, три пъти.
- Това са, синко, снаха ти,
снаха ти, още сестра ти.
Девет години как лежиш,
и още девет да лежиш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021