* * *

Хайдушки грях

Пиле пое в честа гора, Недо, бела Не=,
в честа гора Богданова;
кой го чуе от роднина,
кье си лежи мало й много.
Дочул го е сирак Стоян,
та е лежало, лежало,
лежало е девет годин -
кости му се разнижая,
по постели попадаха.
Макя му кости сбираше
и на Стояна думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
кажи си, сино, грехове,
да не си нещо греховен.
Стоян на макя думаше:
- Леле, мале, мила мале,
греховен, мале, та много.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
кога бехме луди-млади,
луди-млади аджамии,
аджамии, харамлии,
събрахме се от ден до ден,
от ден до ден, до Благовец,
от Благовец до Великден,
от Великден до Гергьовден,
от Гергьовден до Спасовден.
Събрахме се мало и много,
мало и много, триста души,
на тристата три войводи
и три млади байрактара,
и пет ми млади чауша.
Проговори войводата:
- Дружина верна, събрана,
вдигнете пушки на рамо,
да идем в село големо,
да найдем къща богата.
Никой се, мамо, не найде,
найдех се, мамо, азека,
та станахме, та кренахме,
вдигнахме пушки на рамо,
ойдохме село големо,
найдохме къща богата,
там найдохме девет сестри,
девет сестри, едно братче.
Проговори войводата:
- Дружина верна, събрана,
кой кье се юнак наеме
да заколе мъжко дете;
да си влезе в градината,
да отсече дълги ръжен,
дълги ръжен от трендафил,
да надене мъжко дете;
да събере сухи дърва,
да накладе силен огън,
да надене мъжко дете,
да надене, да го пече;
да накара стара макя
да го топи, да не плаче;
да накара стари баща
да го пече, да не плаче;
да накара девет сестри
да си поят, да не плачат!
Наймех се, мале, азека,
та си заклах мъжко дете,
та си влезох в градината,
та отсекох дълги ръжен,
дълги ръжен от трендафил,
та наденах мъжко дете;
та си събрах сухи дърва,
та накладох силен огън,
та наденах мъжко дете,
та наденах да го пека;
та накарах стара майка
да го топи, да не плаче;
та накарах стари баща
да го пече, да не плаче;
та накарах девет сестри
да си поят, да не плачат.
И па рече войводата:
- Дружина верна, събрана,
вдигнете пушки на рамо,
да идем в село големо.
Па вдигнахме, па кренахме -
селото беше бегало,
сред селото нова църква,
пред църквата до два гроба,
до два гроба, до два нови.
Проговори войводата:
- Дружина верна, събрана,
кой кье се юнак наеме
гробове да си разкопа,
да види що е в гробове -
дали е тежко имане,
или са макя и щерка,
или са снахи и зълви?
Наймех се, мале, азека,
та разкопах два гроба -
нито са макя и щерка,
нито е тежко имане,
туку са снаха и зълва,
ситна ги роса избило.
Я извадих тенък яглък,
тенък яглък из силяхот,
та обрешах бело лице.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021