* * *

Хайдушки грях

Дали гърми, ил' се земя тресе,
ил' се камен от брегове рови,
или стадо за агнища блее?
Нито гърми, ни се земя тресе,
нито камен от брегове рови,
нито стадо за агнища блее -
туку плаче Огнана Мария
и сос нея света Магдалина.
Разигра се това Бело море,
талаз хвърля до синьото небо,
кье однесе църкви, манастире,
кье однесе църква Света гора.
Щото си е стари игумена,
прошета се в църкви, манастире,
увлезна си у тевни яхъри,
тамо найде църна калугера -
ничком лежи, градом сълзи рони,
сълзи рони, бели ръце кърши.
Проговори стари игумена:
- Стани, стани, църна калугеро,
стани, стани, да се изповедаш,
да си кажеш твоите грехове.
Проговори църна калугера:
- Е тизека, стара игумена,
какво азе грехове да кажа?
Кога бехме млади аджамии,
собрахме се триесе душ дружина,
пай ойдохме млади харамлии,
па хванахме юнак и невеста
и вземахме нихно мъжко дете,
заклахме го като вакло агне,
изпекох го като мрена риба,
сложихме го да го вечераа.
Юнак руча и зад себе хвърля,
я невеста у пазуха тура.
Па ойдохме на път, на разпътя,
вързахме ги един според други.
Помина се до девет години.
Кога сме се оттамо върнали,
юнаку е дърво дафиново,
я невеста - преблага ябука!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021