* * *

Хайдушки грях

- Топи, топи, мила майко, мойве люти рани.
- Топам, топам, мили синко, твойте люти рани.
Кажи, кажи, мили синко, що грех си сторило?
- Да ти кажам, мила майко, що грех сум сторило;
кога бехме, мила майко, деца аджамии,
ние бехме, мила майко, лоши харамии,
ние бехме, мила майко, на Стара планина.
Се погоди, мила майко, дена Великдена,
та слегофме, мила майко, во село Ладово,
посакафме, мила майко, п' едно парче лебец,
парче лебец, мила майко, по цървено яйце.
Не ни дадо'а, мила майко, п' едно парче лебец,
нито лебец, мила майко, ни цървено яйце.
Се налюти, мила майко, наши бюлюкбаши:
- Кой кье кадар, мили деца, ко е вреден,
да запали, мили деца, оно лепо село?
Не се найде, мила майко, никой добър юнак;
аз запалих, мила майко, она лепа църква.
Кога гореа, мила майко, младите момчина,
сини пламни, мила майко, тога м' излегве'е;
кога гореа, мила майко, младите невести,
силен ветър, мила майко, тога ми завеа;
кога гореа, мила майко, младите дечина,
ми блее'а, мила майко, как руди агънца,
дур' на бога, мила майко, му се нажалило,
силна роса, мила майко, тога ми зароси
и угасна, мила майко, она лепа църква.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021